Велопоход до Гърция и Турция

Преди няколко дни реших да поспортувам малко и да участвам във велопоход с маршрут Свиленград - Дикия (едно много смешно гръцко селце) - Одрин - Свиленград. Очаквах, че 100те километра ще са доста по-уморителни, и се радвам, че с всичкия алкохол дето поглъщам, успях да издържа (добре, че поне не пуша).

Извода от цялото преживяване е, че гръцките и турски села са същите като в БГ - има си хоремаг и пияници дето си засядат от обяд в него, само не видях добитък, но пък коне имаха. Турците са големи националисти и още на границата те посрещат с десетки знамена, паметник на Ататюрк и автомати в ръцете на граничарите. В Одрин е същата история - знамена, джамии на всеки 10 метра и паметници на някви техни герои. Туркините не са нищо особено, но поне не ходят забрадени (само лелките се обличат кат мумии, но и по-добре, че кои знае колко са грозни. Предлагат ти разходни с файтони, в магазините няма цени и те лъжат кат дърти цигани, говорят само на турски, обаче кат им дадеш евро и веднага се ухилват. Такситата им са на по 20 години и забрави да видиш тарифа или апарат в тях. Направо не ми се мисли за кво става въпрос в азиатската част. И тея са тръгнали да се бутат за Европейски Съюз, обаче не виждам как ще им се получи.