Как ме е яд днес!
Звъни домашният телефон и на дисплея пише withheld (абе скрит номер). Вдигам:
— Ало? — казвам аз.
— Ало! Здрасти! — поздравява ме гласът.
— Здрасти!
— Как си?
— Добре, а ти?
— И аз съм добре. — мълчание — Позна ли ме?
— Ами не! Кой се обажда? — питам аз.
— Е как така не ме позна? — и се смее.
— Ами не се сещам. Кой се обажда?
— От къде може да ти се обаждат извън Пловдив? — казва весело.
— Не знам, от София? — изказвам предположение.
— Да, от там се обаждам. Но не ме ли позна?
— Не! Не се сещам.
— Пламен — казва плахо.
— Пламен?
— Е, не си ли познаваш роднините в София?
— Ами аз нямам роднина на име Пламен в София.
И едва съм довършил думата "София" и той затваря.
В момента, в който затвори, се сетих за това. И ме хвана яд, защото точно няколко дни по-рано си бях мислел как бих реагирал ако ми звънне телефонен мошеник! Обаче докато говорих с този не ми мина през акъла, че е такъв. Едва като затвори линията и се сетих. Сега ми се ще пак да се обади, копеленцето, да видим ще лъже ли хората повече.
Labels:
Случки
4 коментара:
На мен сьщо ми се е слу
Много е досадно и често е "скалъпено" от някой т.нар. "приятел". Няма за к'во да се ядосваш ;-) Т'ва са хора освен без работа ами и без чувство за хумор. Поздрави!
И на мен ми се случи. И аз отреагирах веднага. Дори бях в полицията, но накрая мошеникът явно прецени, че не съм надеждна. И пркрати всичко. Познавам доста хора, на които също са се обаждали.
Много интересно - май на половината българи им се е случвало, а не съм чул за нито един задържан. Не че полицията си няма и друга по-важна работа, но наистина очаквам с нетърперие времето, когато всеки мошеник ще си получава заслуженото.
Публикуване на коментар